Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: „Защо да е така?“ Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо.

Ще ви приведа един пример, който се е случил някога във Варна. Един млад господин си купил нови хубави дрехи, нова шапка и нови обуща и така облечен и натруфен, той излязъл да се разходи из града, да се покаже пред хората. Като минавал край една къща, от балкона се излял цял леген вода върху него. В първия момент той кипнал, щяло му се да извика на жената, да ѝ каже да бъде по-внимателна. Но после си помислил и си казал в себе си: „Благодаря на Бога, че това беше вода. С вода лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, може главата ми да смаже.“ Като погледнал към балкона, той видял една млада жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: „Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу. Водата е чиста, аз изкъпах малкото си детенце и изсипах водата навън.“ Успокоен, той ѝ казал: „Няма нищо, госпожо.“ – „Втори път – продължила тя – аз ще бъда внимателна, няма да повторя същата погрешка.“ Той си помислил: „Няма нищо, дано благословението от детето дойде и върху мене. Това дете е още чисто, безгрешно, нищо от това, че водата, в която било къпано, се изля върху мене.“ Съвременните хора са пътници в живота и всеки ден все ще се излее по един леген вода върху главата им. Но няма какво да се прави. Тази вода засяга всички, тя все ще дойде отнякъде. Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: „Защо да е така?“ Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо.

Хвалете Господа,
НБ - София, 15.10.1939г.