Само умните хора могат да извадят от лошото нещо добро.

Често хората роптаят против този свят, но какъв свят биха създали те, ако на тях беше предоставена тази задача? Хората сами са причина на своето недоволство. Запример, някой си поръчва нови обуща, по парижката мода. Те са тесни, с остри върхове. Той едва ходи, обущата му стягат, измъчват краката му. Ако му кажете, че обущата не са хубави, ще ви каже, че модата е такава. Друг някой си купи модерна шапка, но главата не е доволна от нея, не ѝ приляга, притеснява я нещо. Но човекът казва, че е хубава, защото е модерна. Друг пък си ушие костюм, пак по последната мода, но тялото протестира, недоволно е, притеснява го нещо. И то е по парижка мода. Може да се обличате по парижка или по английска мода, но важно е, че тялото протестира против модата. Много от мислите и чувствата на човека са по последната мода, но сърцето и умът са недоволни от тях, стяга ги нещо. Някоя млада мома срещне един млад момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят. Тя го гледа и си казва: „Какъв ли цвят е този момък? Утре ще се разцъфти, ще се почувствува неговият аромат.“ Момата го гледа като цвете, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива ѝ се сърцето. Този цвят още сега издава своето ухание. Чрез сърцето си тази мома чувствува, че този цвят не е такъв, какъвто тя си го представя. За други може да е хубав, но за нея не е. Пчелата може да извади и от магарешкия трън мед, но пчелата може да направи това, не и човекът. Човек не може да извади никаква храна от магарешкия трън. За да извади нещо от магарешкия трън, в случая човек трябва да има ума на пчелата. Със своя ум, обаче, човек ще мине покрай магарешкия трън и ще го отмине, без да се възползува от него. Мине ли пчелата край него, тя не го отминава. Тя се спира при него и му казва: „И в тебе има нещо хубаво.“ Казвам: Само умните хора могат да извадят от лошото нещо добро.

Хвалете Господа,
НБ - София, 15.10.1939г.