Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви.

Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви. Красиво е, когато Истината не може да се изкаже. Някой пита: „Добър човек ли съм аз?“ – Нито си добър, нито си лош. Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите. Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите. Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите. Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира. Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината. Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив. За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница!“ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо? Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му. И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам. Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота.

Една стъпка,
ООК - София, 13.4.1927г.