По закона на любовта, като седнеш да ядеш, готов си на всички хора да дадеш от туй, което ядеш. Ти не гледаш само за себе си.

Човек може да възпитава себе си. Възпитание на своето естество. Значи, той е господар и може да възпита естеството си. В него се намират всички възможности. Направете един малък опит. Да кажем, яде ви се бюрек, тъй, трепери ви коремът, треперите за баница – вземете назаем отнякъде 5-10 лв., наядете се. Нищо не сте свършили. То е слабост. Но хубаво е, като вземете баницата, да повикате друг да я изяде – той да яде, вий да гледате. Когато у вас се зароди туй да треперите, за да се самовъзпитате. В природата има една естествена норма, тя е доволна, радва се, когато ние ядем. Когато яденето става по любов, туй треперене го няма. Не се образува лакомия. По закона на любовта, като седнеш да ядеш, готов си на всички хора да дадеш от туй, което ядеш. Ти не гледаш само за себе си. Може да ядеш спокойно, колкото искаш, и цяла тава да изядеш, няма опасност. Но когато туй чувство е в теб, ти повикай друг да изяде баницата и благодари, че се е намерил някой да изяде баницата. То е един малък опит – да гледаш баницата. Да видим колцина от вас могат да бъдат доволни, когато другият изяда баницата. Някой път имате силно желание, трепери ви сърцето за хубави лачени обуща, от камилска кожа, лъскави – вий ще работите, 4-500 лв ви трябват. Треперите да ги турите, да се похвалите някъде. Хубаво е, отлично е, но не е по любов. Следователно купете обущата, повикайте другиго и му дайте той да ги носи! Разграничение има на чувствата. Има известни чувства в човека, които трябва да се възпитават, а има известни чувства, които трябва да се задоволят. Да знаем кога трябва да задоволим себе си. Има една естествена норма. Всяко естествено желание, трябва да го задоволим – то дава подтик, то е трезво желание.

Възпитание и самовъзпитание / Мислете за слънцето!,
МОК - София, 5.3.1927г.