Движението на ръката е мярката за времето, мярката и за пространството, в което се движиш. Ти вървиш и не смяташ колко пъти си махаш ръцете. А от това зависи дали ще бъде успешна работата ти.

Сега ще кажете: "Как трябва да ходи човек?" /Учителя ходи с двете ръце на корема и гледа надолу замислено./ Някой път човек ходи така. /После Учителя си туря ръцете отзад и ходи, гледайки надолу замислено./ А някой си туря ръцете така и ходи. Като си туряш ръцете отпред на корема и ходиш, така светия никога не можеш да станеш. По този начин праведен никога не можеш да станеш. Какво трябва да правиш тогава? /Учителя пак повтаря ходенето с ръцете на корема./ Христос имаше смирение, с вързани ръце отпред. Но какво е това смирение? Външните условия са му наложили това и са му прибрали ръцете. Това положение не е естествено. /Учителя туря ръцете на корема./ Това показва, че ти си роб на условията. При това положение на ръцете имате един триъгълник с широката основа горе, а върхът обърнат надолу. Значи, ти си в единение със земята; каквото мисли земята, и ти това мислиш. Ти не мислиш каквото небето мисли. Ти си в противоречие с невидимия свят, със съвършения невидим свят. Това е едно противоречие. За да се избавиш от него, ще образуваш паралелни линии, прави линии. /Учителя поставя ръцете отстрани на тялото спуснати./ Като си поставиш така ръцете, това е вече е едно спасително положение. Сега, как трябва да започне движението? /Учителя поставя лявата ръка напред хоризонтално, а дясната назад, после дясната напред, лявата назад и същевременно ходи./ Движението на ръката е мярката за времето, мярката и за пространството, в което се движиш. Ти вървиш и не смяташ колко пъти си махаш ръцете. А от това зависи дали ще бъде успешна работата ти. Ако си почнал с лявата ръка, работата ти няма да излезе както трябва. Защо си започнал с лявата ръка, а не с дясната? При постройката на къщата ти не можеш да поставиш мерките както искаш, а както трябва. Ще мериш така, както формата на къщата изисква, а не както ти знаеш. Самата форма, която създаваш, ти налага да мериш по съответния начин, а не както искаш.

Тайната на даването,
ООК - София, 13.11.1935г.