Като обичаш някоя душа, трябва да се молиш за нея да я пази Господ от всяко зло.

Да допуснем сега следния пример. Някой брат ви е обидил – съзнателно или несъзнателно, това не е важно, важното е, че ви е обидил. По кармическия закон и вие трябва да го обидите. Да допуснем, че обидата седи в това: срещне ви този брат, вземе от ръцете ви стомната, която носите, удря я в земята и я строшава. По кармическия закон и вие вземате неговата стомна, удряте я в земята и тя се строшава. После и двамата се хващате за косите. Питам: въпросът свършен ли е? – Не е свършен. Този брат, на когото вие счупихте стомната, и тоя, който счупи вашата, какво трябва да направите? Ще му купите най-хубавата стомна и ще кажете: „Братко, аз бях неразположен духом, друг път няма да правя така. Ще ме извиниш.“ Щом му дадеш тази хубава стомна, въпросът е ликвидиран. Колко струва една стомна? Може да струва и 100 лева. Ще извадиш тия 100 лева и ще я купиш, макар да са и последните ти пари. По-хубаво е да отпушиш ума си, ако ще би да похарчиш и последните си 100 лева. Като направиш това, ти премахваш враждебното чувство, което стяга сърцето ти, и ще почувстваш, че в ума ти влиза светлина. Тогава Господ ще ти каже: „Добре направи, че купи стомната на брата си.“ По този закон именно, когато хората на Земята се обичат, трябва да се молят един за друг да не умре някой от тях. Защо? – Когато ти обичаш някого, който също те обича, той всякога внася в тебе своите светли мисли, внася нещо ново в живота ти. Ти чувстваш това нещо, но когато той умре, в тебе настава тъмнина и ти чувстваш вече, че нещо ти липсва. Като умре, той не може вече да внася тази светлина в тебе. Някой път казваш: „Аз мога и без него.“ – Не, не можеш. Като го изгубиш, в твоето съзнание се образува едно тъмно петно. Разправяше ми един анархист за един свой приятел, когото много обичал, но често си казвал, че може и без него. Обаче един ден неговият приятел се самоубива. „И оттогава – казваше той – аз почувствах такива тъмни, черни петна в съзнанието си, че не можах никъде да си намеря мир.“ Тези черни петна в него показват, че след като е изгубил приятеля си, изчезнала е и онази светлина, която той му е изпращал. И знаете ли сега колко е мъчно да се възстанови старото положение? Трябва да се извика тази душа от онзи свят, да се предизвикат тези светли мисли, за да може да дойде отново светлина в съзнанието му. Колко мъчно може да се примири тази душа! Само така могат да се махнат тия тъмни петна. Затова, като обичаш някоя душа, трябва да се молиш за нея да я пази Господ от всяко зло. Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“ И вие трябва да се молите един за друг.

Подпушване на светлината,
СБ - В.Търново, 24.8.1925г.