Ти като казваш, че си болен, искаш да убедиш Бога, че работата, която е направил, не е както трябва.

Сега, по някой път, ние се молим на Бога като на човек. Боли те кракът, казваш: "Господи, не знаеш ли, че ме боли крак?" Господ не може дори да предположи как те боли крак. Той като те е направил съвършен, сега и да Го убеждаваш, че има погрешка в Неговата работа, е късно. Ти като казваш, че си болен, искаш да убедиш Бога, че работата, която е направил, не е както трябва. Ти казваш: "Господи, живях много добър живот, но се разболях." Искаш да убедиш Господа. И Господ седи сега и мисли, дали говориш истината. Най-първо в молитвата искате да убеждавате Господа, че не искате да Го лъжете, но така са ви научили. Той се чуди и мисли, мисли, дълго време мисли Господ. Той взема факта, както ти го казваш. Той ще се спре, няма да каже, че Го лъжеш, но ще се върне назад милиони години, ще започне да преглежда целия процес, както си създаден, и ще види, направил ли е погрешка. Докато Господ провери тази работа, ти ще чакаш, бързо не става, ще провери туй точно, и след две години вече ще имаш отговор на молитвата. Ти всяка сутрин все се молиш, Господ казва: "Прегледах въпроса, няма погрешка - туй, което пише, туй направих." Започва се един спор между тебе и Господа. Господ казва: "Втори път пак ще прегледам." Но ти ще опъваш каиша, втори, трети, четвърти, пети.

Освободени,
НБ - София, 17.1.1932г.