Хубавият косъм е гладък като коприна. Ако извадиш един косъм от нечия глава и го прекараш през пръстите си, можеш да опишеш характера на човека – целият Живот е написан на един косъм. Ако си нервен, това е написано на косъма – и косъмът е такъв; ако си скържав, и косъмът е скържав – има известни грапавини; ако си груб по характер, и косъмът е груб, дебел; ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия и като го пипнеш, приятно ти е, като че ли се влива нещо в теб. Косъмът на един светия, който е прекарал тридесет години в планината, е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода и когато не ги стрижеш, ти казваш: „Каквото Господ каже”, а пък сега, като си стрижат косите, хората казват: „Каквото ние кажем.” Част от жените поддържат „каквото Господ каже”, а пък част от жените стрижат косите и казват „каквото ние кажем.” Но да оставим това, то е външната страна... Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че има смисъл да се живее. Затова хората обичат да държат в себе си нещо от светия. Ако имаш косъм от светия и го прекараш през пръстите си, както жената при предене прекарва нишката, тогава косъмът ще ти предаде това, което има. Така е и с храната – ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да извлече това, което Бог и Слънцето са вложили в нея, той не може да се ползва. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви. Например вашият приятел е казал някоя хубава дума и вие като я повтаряте, настроението ви се изменя. Това е вярно и по отношение на Евангелието: когато го четете, някои думи имат отношение към вас, не са изгубили своя дълбок смисъл, който съдържат.