Достатъчно е да държи в ума си положителни мисли, за да се справи лесно и със сиромашията, и с невежеството, и с болестите.

Като не разбира вътрешния смисъл на нещата, човек изпада в противоречия и недоволство и сам не може да си помогне. Той е недоволен, че е сиромах, че няма пари, че не е учен, че не може да свири, да пее и т.н. Наистина, не е лесно да се справи човек с тези неща, но и богатият не е всякога доволен от положението си. Той е богат, има пари, но е болен и не може да намери лекар да му помогне. Човек не подозира, че лекарят е в самия него. Той сам може да си помогне при всички мъчнотии. Как? – Чрез мисълта си. Достатъчно е да държи в ума си положителни мисли, за да се справи лесно и със сиромашията, и с невежеството, и с болестите. Защо не си представи, че е богат, че има на разположение къща, скъпи дрехи, слуги? Защо не си представи, че е учен, че е професор в някой университет? Защо не си представи, че е млад, здрав и весел? Чрез мисълта си временно поне човек може да смени състоянието си. Всеки човек може да бъде богат – от него зависи. Три елемента са необходими, за да бъде човек богат: да прояви доброто, разумността и здравето си. Само добрият, разумният и здравият човек може да бъде богат. Той може да бъде и учен – и това зависи от него. Ще каже някой за себе си, че не е учен, защото не е написал нито една научна книга. Това нищо не значи. Всички хора не могат да бъдат писатели: едни ще пишат, други ще четат. Често писателите не са доволни от произведенията си, намират, че нещо им липсва. Обаче четците са доволни, намират, че произведенията им са гениални. И обратното се случва: писателят е доволен от произведенията си, а четците не са доволни. Следователно и който пише, и който чете, трябва да бъде учен, да разбира смисъла на нещата. Казано е в Писанието: „Не чрез сила, нито чрез крепост, но чрез духа ми“. Това значи: Човек може да постигне всичко не чрез сила, нито чрез крепост, но чрез своя мощен дух. Какво крие духът в себе си? – Живот, разумност, доброта и здраве. Това са четири важни елемента, чрез които човек може да разреши социалните въпроси.

Двете посоки,
МОК - София, 4.5.1928г.