Когато болният дойде до крайния предел на своята болест, иде смъртта. Лесно се казва това, но мъчно се умира, т.е. мъчно се влиза в пределите на смъртта. На границата са поставени 10 врати за минаване. Човек трябва да знае през коя врата да мине, т.е. по кой начин да слезе в пределите на смъртта. На умиращия се дава свобода на избор, сам да определи начина на заминаването си за онзи свят. Всеки се стреми да избере най-лекия начин на умиране. Първата врата представя най-лекия начин, а десетата – най-мъчния. Същото става и със здравия. Когато дойде до крайния предел на живота, здравият се намира на границата на възкресението, дето му се представят 10 врати, т.е. десет начина за възкресение. Той сам може да си избере един от десетте начини. Чуете ли някой да казва, че животът му е дотегнал и иска да се освободи от него, ще знаете, че той е болен човек. И като болен, той не може да стигне до границата на смъртта, докато не изплати дълговете си – те го мъчат. Ще работи дни, месеци и години, докато ги изплати. При това, човек не може непрекъснато да бъде болен. Състоянията му се менят, той е ту здрав, ту болен. Като ученик на живота, той ще събира моментите, да знае колко пъти през деня е бил болен и колко пъти – здрав, за да има представа за своето състояние. Това са отвлечени задачи, които човек сам трябва да реши. Решаването им е в зависимост от правилното разбиране на нещата. Ще знаете, че човек може да реши задачите си, когато постави болестта и здравето вън от себе си, само като възможности. Човек не е роден да бъде болен, не е роден и да бъде и здрав – това са възможности в живота. Въпреки това, той не може да избегне нито болестта, нито здравето. Човек не се е родил нито за болести, нито за здраве. Той се е родил да живее. Животът му се осмисля, само когато цъфне и даде плод – Любовта. Като говорим за живота, ние го схващаме като цвят и плод на Любовта, затова казваме, че Любовта ражда живота. При сегашните условия, животът има възможност само да цъфне, но не и да върже, да даде плод.