Всички търсят великите величини. Всички искат да бъдат велики, богати хора, музиканти, писатели, да блеснат в света. Питам: колко царе могат да царуват при днешните условия на Земята? Казвам: днес на Земята има място най-много за 10-15-20 царе. За колко първи писатели има място? За колко първи хора има място? Значи, голямото болшинство от хората са онези, които трябва да преминат през обикновения живот. Всички не могат да бъдат царе. Защо? Защото царете, това са най-умните хора на Земята. Под думата цар аз разбирам най-умния човек, който никога не греши, който трябва да знае своето минало, своето настояще и своето бъдеще, който разбира всички закони и ги прилага най-правилно. Тъй се е разбирало още от най-старо време думата цар. Тъй трябва да се разбира днес, тъй трябва да се разбира и за в бъдеще. Царят трябва да бъде колективен човек, който да живее за благото на своите ближни. Той трябва да бъде като машинист, който да дава директива, направление в живота на всички хора. Животът на всички пътници е в дръжката, която той държи. Ако този машинист е пияница, човек, който всеки момент може да се напие, не зная колко пътници могат да достигнат до своето местоназначение или по-право, до своето предназначение.
Царят трябва да бъде колективен човек, който да живее за благото на своите ближни. Той трябва да бъде като машинист, който да дава директива, направление в живота на всички хора. Животът на всички пътници е в дръжката, която той държи.
Етикети:
Блага,
Бъдещето,
Желания,
Закони,
Колективното съзнание,
Минало,
Настояще,
ОКД,
Постижения,
Приложение