Колкото и да помагаш на един неразумен човек, все не можеш да внесеш истината в неговия ум

Ще ви приведа един разказ от източните народи, на един от източните езици. В този разказ се говори за турския султан Махмуд, който бил един от умните царе в турската държава. Понякога той обичал да се разхожда инкогнито из града, да обикаля навсякъде, да се вслушва в страданията и нуждите на хората, за да подобри положението им. Един ден, както се разхождал из града, спира се пред дюкяна на един търговец, който продавал вехтории на дребно. Той седял пред мангала си, греел се и си казвал: “Запушено и запушено, не върви!” Почудил се Махмуд, какво говори този човек, кое е запушено. Запитва го: “Какво има?” Търговецът му отговорил: “Слушай, виждам те, че си учен и благороден човек, моля ти се изслушай ме, дано ми дадеш някои наставления, как да поправя живота си.” Започва да разказва: “Преди две вечери сънувах, че отивам на Небето. Като влязох там, видях всичката слава и величие на рая. По едно време виждам една чешма, направена от мрамор, с километри дълга и с хиляди курни. Наблюдавам курните, виждам от някои тече изобилно вода, от някои едва капе, я някои съвършено пресъхнали, никаква вода не се излива.” Запитва го Махмуд: “Какво означават тия курни?” - Пророкът, който ме развеждаше, ми каза, че това е животът на Земята. Всяка от тия курни съответства на живота на всеки човек. И според това, колкото един човек е по-умен, толкова повече вода тече от неговата курна, а колкото е по- глупав, толкова по-малко вода тече от курната му. Тия курни, които съвсем не текат, те са на хора съвършено неразумни. Тогава, искам да видя, каква е моята курна! Пророкът ме заведе. Поглеждам, моята курна едва цицерика. Искам да я отпуша. Взимам една пръчка, пъхам я в гърлото на курната и бъркам в нея. Обаче, както бърках, пръчицата се счупи и остана в чучура, вследствие на което водата съвсем престана да тече. Идва след това пророкът и ми каза: “Който е недоволен на малкото, остава и без него” – и изчезва. Събуждам се сутринта, отивам на работа. Какво забелязвам? До този ден все идваха хора в дюкяна ми, но от там нататък никой вече не влиза в дюкяна ми, съвсем се запуши. “Кажи ми, как да си помогна, че децата ми ще умрат от глад!” Намислил Махмуд да му помогне по някакъв начин. Праща му с един от слугите си печена гъска, която отвътре напълнил с жълтици, та като я изядат, да намерят жълтиците. Като я получил, търговецът си рекъл: “Тази гъска не мяза на нашето положение, ами я да я продам, та да взема поне малко парици от нея.” Продал я. След известно време Махмуд минава покрай дюкяна му и го вижда пак беден, пак запушен. Казва си: изпратих гъската, но го намирам на същото положение. Нищо пак ще му помогна. Праща му един плик банкноти. Той ги туря в старото си палто и там ги забравя. По едно време жена му взима старото палто и го продава на една циганка за едно сито. Минава втори път Махмуд покрай него и го вижда пак в същото положение. Той му казва: “Слушай, аз те виждам , че ти обичаш да лъжеш! Два пъти ти се притекох в помощ, а ти си все в същото положение. Търговецът тогава му разправил цялата история: как първият път продал гъската, как вторият път по незнание продала старото палто, в което били парите. Махмуд пожелал и трети път да му помогне. Той му дава своята тояга и му казва: “Ще захвърлиш тоягата така, че всичко което закачи е твое. Това място докъдето стигне тоягата всички дюкяни са твои.” Той взел тоягата и така се засилил, че да обхване повече дюкяни. Но тоягата се отплеснала от ръката му и се закачила на едно дърво. Тогава Махмуд му казал: “Когато Господ не помага, тогава и царят не може да помогне.” Колкото и да помагаш на един неразумен човек, все не можеш да внесеш истината в неговия ум. Най-първо ние съзнаваме, че нашия живот е запушен, че не ни върви. Но защо не ни върви, не си задаваме въпроса. Ние сме недоволни от малкото. Та всичко в света започва все от тези малки величини.

Петте разумни,
НБ - София, 28.3.1926г.