Някога ще изгубите вярата си в Бога, ще изгубите смисъла на живота си, ще изгубите всякаква светлина и около вас ще настане пълен мрак.

Екскурзиите, които правите из планините, представляват външната страна на живота. Нима изпитанията на човека не са екскурзии? Като вървите по високи, стръмни места, вие се ужасявате, страхувате се да не се подхлъзнете и паднете. Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и страх? Тези явления в живота представляват също такива стръмни планински места, каквито и вие срещате по екскурзиите. Като погледнете към тези места, вие се страхувате и казвате: „Как ще изкараме живота си, как ще се прехраним? Лоши хора има в света. Какво ще се прави?“ Казвам: това е най-малкото още. Някога ще изгубите вярата си в Бога, ще изгубите смисъла на живота си, ще изгубите всякаква светлина и около вас ще настане пълен мрак. Друг път ще се намерите пред големи земетресения; около вас ще гърми, ще се светка; хоризонтът ви ще се заоблачи, ще започне да вали дъжд, камъни ще се събарят около вас и надеждите ви една след друга ще се рушат, ще изчезват. Какво ще правите тогава? Има ли по-голям ужас за човека от тези състояния? Обаче, който следва в закона на Любовта, той ще види, че всички тези неща са привидни. Те ще изчезват пред него като сапунени мехури.

Денят на доброто,
НБ, ООК, СБ - 7-те езера, 14.7.1931г.