Човек не може да извърши някаква работа, докато не е взел нещо от храната на Любовта. Не приеме ли нещо от тази храна, той не може да работи.

Сега ще приведа една положителна мисъл, разгледана и в буквален, и в преносен смисъл. Дойде при мене някой и ме запитва: „Харесваш ли ме?“ Казвам му: ти си пръв на яденето, последен на работата. Той се замисли, не ме разбира. Казвам: това не е обидно, то е едно вярно положение, взето и в буквален, и в преносен смисъл. Преди да започне някаква работа, човек първо яде, а после работи. Като поработи малко, пак яде. Следователно работата е между две яденета. Сутрин човек яде, до обяд работи, а на обяд пак яде. Значи яденето всякога предшества работата. То е подтик, резултат на едно вътрешно желание у човека. Сега ще преведа този закон. Любовта всякога предшества постъпките, действията на човека. Човек не може да извърши някаква работа, докато не е взел нещо от храната на Любовта. Не приеме ли нещо от тази храна, той не може да работи. И затова, като казвам, че някой е пръв на яденето, разбирам, че е пръв в Любовта. Който се храни от Любов, неговата работа и в началото, и в края ще бъде отлична. Такъв човек не трябва да има на лицето си никаква кал, която да запушва порите; мислите му трябва да бъдат чисти, ясни. Тогава, каквито противоречия се явят в сърцето му, те моментално ще се разрешат. И той ще има противоречия и трудности, но ще ги разрешава правилно. И неговият път не е абсолютно прав; и той ще обикаля оттук-оттам, но стъпката му е сигурна. Когато минава през опасни места в живота си, той поставя крака си така, като че го забива. Щом дигне крака си, той пак е свободен. Това значи да бъде човек праведен.

Денят на доброто,
НБ, ООК, СБ - 7-те езера, 14.7.1931г.