Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота. Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право.

Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък. Може ли камъкът да отговори на човешката любов? Любовта се определя от съзнанието на любещата душа. Ако ти любиш една душа, а тя не съзнава, това не е любов. Любовта е свещен акт. Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов. Любовта не може да има две лица. Тя е отношение между две души, което не се е зародило днес. Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота. Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право. Тази любов се е приготовлявала от две-три хиляди години насам, а днес само се е проявила. Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота. При това някой казва: „Нищо не струва любовта на този човек." Какво искате вие? Тя не може да изникне като гъба от земята. Щом тази любов съществува две хиляди години вече, тя може да съществува хиляди години още, да образува голямо море, в което ти ще искаш да плаваш със своята лодка. Въпрос е, дали тогава ще те пуснат в това море.Когато Христос произнасяше думата любов, тогавашните равини се смееха, те не бяха готови за тази любов. Затова Христос каза, че ще излови всички ония риби от морето, които не могат да живеят в тази вода. Човекът на безлюбието не може да живее в любовта – нищо повече!

Любов – колективност,
ООК - София, 24.11.1926г.