Не е време сега да се дават светите работи на тези, които не ги разбират.

Когато Йоан беше в Патмос и се пренесе на небето, видя чудно видение и взе перо да пише, но Духът му каза: „Спри тази работа, не пиши, не казвай това, което си видял!“ И наистина, не се знае, какво е видял Йоан. Ще ви представя тази истина в друг образ, в друга светлина, за да разберете защо Йоан не е трябвало да описва това видение. Представете си една майка, която приготовлява пелени за своето детенце, което още не се е родило. Тя няма търпение да дочака времето, когато ще се роди детенцето ѝ, за да види дали тези пелени ще му приличат. Купува от пазара една кукла и я повива в пелените. Какво означава това? Всъщност тя увила ли е своето дете в тези пелени? – Не. Тогава, докато майката още не е родила детенцето си, нека държи тези пелени сгънати, да не повива куклите в тях. Да изкажеш Божествени, свещени мисли на хора, които не ги разбират, значи да увиваш мъртвите кукли в пелени. Някой казва: „Отвън хора чакат да им се каже нещо. Кажете им нещо!“ Казвам: оставете тези работи, не е време сега да се дават светите работи на тези, които не ги разбират. Тези хора там са мъртви кукли. Това дете го няма още. Този, който ще дойде при тебе, или този, когото трябва да родиш и да увиеш в тези пелени, ще носи една основна черта в себе си. Каква ще бъде тази черта? – В този човек ще говори Божественото. Той ще бъде като ученик, който казва на Учителя си: „Учителю, опитай ме! Каквото ми кажеш, ще изпълня“. И наистина, каквото му кажеш, изпълнява. Този е човекът, на когото ще говориш Истината. Този е човекът, на когото ще говориш за великото, за Божественото в света . Но кога? – Само след като го опиташ. По същия закон ще опитвате и себе си. Това ще бъде правило, по което ще се водите.

Да не бъдете съдени,
СБ - София, 24.8.1926г.