Ние сме един конгломерат, един общ организъм, съставен от милиони, милиарди душички, които живеят заедно, на едно място. Всички вие сте една цяла държава.

Ако човек иска да бъде здрав, трябва да бъде положителен в своите вярвания. Той ще прави опити и ще се увери в това. И аз често правя опити със себе си. И всеки от вас също може да прави опити. Някой път можете да имате някой малък бодеж в гърдите си, или в гърба си, или някоя болка в стомаха или в главата си, направете един опит, да видите, до колко е силна вашата вяра, доколко можете да премахнете болката си, в името на тази вяра. Кажете тъй: в името на моето верую, в името на моя Господ, в когото вярвам, заповядвам на тази болест да излезе! Ако болестта ти те послуша, значи имаш вяра. Че как? Всяка болест е жива и разбира, като й се говори. В какво седи тази болест? Тя седи в следното: някои от клетките на стомаха, например, са се повече индивидуализирали, станали са по-активни, вследствие на което, не искат да се подчиняват. От това се ражда болестта. Аз, като зная това, ще кажа на тия клетки: слушайте, вие, които сте се възгордели, които вдигате толкова шум, аз ще ви дам повече храница, само да мълчите и да си гледате работата. Те казват: хубаво, щом ни дадеш повече храна, ние ще се умирим. И виждаш - коремът те преболял. Но каква храна? На някой стомах дават малко житена чорбица, на друг някой - малко дървено масло в една супена лъжица. Вие казвате: как, живее ли се с тази житена чорбица, или с една-две лъжици дървено масло? - Живее се, разбира се. Чудни са хората! В една лъжица дървено масло има доста слънчева енергия, тя съдържа кондензирана енергия в себе си. Тази енергия ще почне да се проявява. Ние сме един конгломерат, един общ организъм, съставен от милиони, милиарди душички, които живеят заедно, на едно място. Всички вие сте една цяла държава. Сегашните хора трябва да се научат да се разговарят със своята глава, със своя стомах, докато се запознаят с всички клетки. Вие казвате: ние имаме толкова главоболия, че това ли ни остана, да се разговаряме с клетките на нашия стомах! Добре, питам ви: наука ли е тогава това, да се обличаш по 10 пъти на ден с разни костюми, с разни рокли? Някоя дама стане сутрин, облече се с бяла рокля; на обед – със синя; вечер – с жълта. Ходи, оглежда се в огледалото и казва: хубава изглеждам днес! Това наука ли е? Тази дама не мисли ли, в този случай, за времето, което губи? Казвам: ако ти знаеш да се разговаряш с главата си, със стомаха си, с гърдите си, с пръстите си, с ръцете си, да видиш какво има писано в тях, всичко това струва повече, отколкото да се обличаш 10 пъти на ден с разни дрехи. Пък, като се научим да се разговаряме, ще си направим една хубава дреха, която никога не остарява. Ще си направим една такава дреха, каквато птиците имат и с такава хас боя, каквато е на перцата и на крилцата им, и колкото повече време минава, тази боя да не избелява. И колкото повече време минава, тия дрехи да стават все по-красиви. И нашите дрехи трябва да бъдат тъй съвършени, както е цигуката на Страдивариуса. И наистина, една цигулка, направена от един велик майстор, струва повече, отколкото много прости цигулки, направени от обикновената ръка на работника. Казвам: едно тяло, направено от един разумен човек, носи благословение и за самия човек, и за дома му, и за обществото, и за народа, и за цялото човечество.

Давам власт,
НБ - София, 10.1.1926г.