Всички ние трябва да живеем разумно, да живеем, от сега нататък, за Бога, а не за своя народ. Този въпрос трябва да го разрешим коренно, основно. Като станеш сутрин, първото нещо, което трябва си кажеш, е следното: Господи, ето, явявам се при Тебе. Какво трябва да изпълня днес? Ти казваш: къде трябва да търся Бога? - Господ не се търси. Той казва: “Търсете ме!” - но на кои казва така? - На онези, които не Го знаят, а вие вече Го знаете. Ти ще кажеш: “Господи, аз вече живея в Тебе. Ти си ми дал този ум, който имам, Ти си ми дал тази сила, която имам, Ти си ми дал живота; и в името на всичко това, което Си ми дал, искам да ти служа. Дай ми една малка мисъл, с която да разбера, да почувствам, че Ти Си благоволил към мене! И довечера, като се върна при Тебе, пак ще Ти благодаря.” И ако всеки постъпва така, всичко ще върви като онази река - по мед и масло. Това да ви бъде молитвата. Ако жената, като стане сутрин, постъпи така, мъжът й ще бъде като светия, децата ще бъдат като ангели - и всички вкъщи ще бъдат весели и доволни. Или вие ще ми кажете: “Учителю, ние сме правили този опит, но не върви!” Не сте го правили. Ето, аз съм го правил и върви, той дава добри резултати, без никакво изключение. Но трябва да бъдете искрени. Като отидете при някой ваш приятел, погледнете го тъй, че той да почувства Любовта ви. Не е достатъчно само да го прегърнеш. Като отидете при чешмата, тя казва: "Аз извирам, аз давам, но трябва да вляза във вас."