Спрете ли се под сянката на някой човек, да търсите отдих и разхлада при него, вие сте изгубени. Сенките могат да дадат отдих и разхлада за два-три часа, но не и за цял живот. Сенките не носят щастие на човека. Човек човека не може да ощастливи.

„Аз дойдох да им дам живот." Стремете се към Онзи, Който дава Живот, като единствено неизменно и реално нещо. Влезе ли тази Реалност във вас, всичко придобивате. Напусне ли ви, всичко изгубвате. Това е Правото учение, това е Правият път в Живота. Спрете ли се под сянката на някой човек, да търсите отдих и разхлада при него, вие сте изгубени. Сенките могат да дадат отдих и разхлада за два-три часа, но не и за цял живот. Сенките не носят щастие на човека. Човек човека не може да ощастливи. Няма случай в живота, мъжът да е направил жена си щастлива, или жената да е направила мъжа си щастлив. Бог в човека може да направи и жената, и мъжа щастливи, но човек – никога. Ако това е невъзможно, защо търсите невъзможното? Има една половина, която може да направи и мъжа, и жената щастливи, но тя не е на земята. – “Как можем да бъдем щастливи?” – Като се обърнете към Бога. Най-доброто и лесно обръщане на хората към Бога е, да ги възпитават още докато са в утробата на майка си. Излязат ли отвън, мъчно се възпитават, те са вече на края на живота. Всяко нещо се обръща в началото си, а не на края. Ако искате да обърнете една ръкавица, ще я хванете в началото й, а не за пръстите. Желае ли човек сам да се обърне, трябва да се стреми към Божествения живот.

Изобилният живот,
НБ - София, 1.12.1918г.