Иде време, когато сърцата на хората ще цъфнат, както растенията. Горко на оня, който не иска да цъфне! Той е осъден на смърт. Всеки трябва да желае да цъфне, да завърже, и плодът му да узрее.

Христос казва на Петра: „Петре, ти трябва да приемеш Йоана в себе си, т. е. трябва да възприемеш новото учение – учението на любовта.” – Как се възприема любовта? – Както се приема светлината и топлината. Отвори очите си и ще възприемеш светлината. Изложи гърби си на слънце и ще възприемеш топлината. Всеки ще възприеме от любовта толкова, колкото му е необходимо. Любовта, мъдростта и истината са за всички. Те не са привилегия за едного. Всеки писател е цвят, който цъфти през пролетта на живота. Всяка пчела има право да се ползува от нектара на тоя цвят. Всеки цвят трябва да ни радва, но желателно е той да върже и узрее. Важно е още плодът да не окапе. Ако плодът узрее, ще имаме един добър писател. Всеки учен, всеки писател, всеки духовник, от плодовете на които се раждат добри мисли и чувства, т. е. сладки сокове, са благословени. Те идат на земята да внесат добрите и светли мисли и чувства в хората. Иде време, когато сърцата на хората ще цъфнат, както растенията. Горко на оня, който не иска да цъфне! Той е осъден на смърт. Всеки трябва да желае да цъфне, да завърже, и плодът му да узрее.

Като го видя Петър,
НБ - София, 20.4.1919г.